Комплексен поглед към историческите съчинения от XVIII век
Монографията „Монашеските истории от периода на Ранното възраждане и Западните Балкани“ (УИ „Св. Климент Охридски“, 2026 г.) на Димитър Пеев е първият опит за цялостен, комплексен анализ на основополагащите български историографски трудове от осемнайсетото столетие. В центъра на това изследване са поставени три ключови текста: „Зографската българска история“ на йеродякон Доситей Зографски, „История славянобългарска“ на отец Паисий Хилендарски и „История во кратце о болгарском народе славенском“ на йеросхимонах Спиридон Рилски (Габровски).
Подходът към текстовете съвместява две различни аналитични парадигми. От една страна, трудовете на тримата монаси са разгледани като продукт, дълбоко вкоренен в системата на средновековната писмена традиция. От друга, те са ситуирани в широкия контекст на Европейското просвещение, което прониква по българските земи със значимо закъснение и специфични особености. Това двойствено разглеждане позволява авторите да бъдат позиционирани на границата между две големи културно-исторически епохи.
Просвещенски влияния и сръбско-хърватски книжовни центрове
Съществен дял в тома от 254 страници, издаден с твърди корици, заема изследването на пътищата, по които модерните европейски идеи достигат до българските книжовници. Авторът детайлизира ролята на Западните Балкани като основен културен медиатор. В текста прецизно се проследяват взаимодействията на ранновъзрожденските български историци с представители на сръбското възродително движение, очертавайки една по-широка балканска интелектуална мрежа.
Специално внимание в книгата е отделено на влиянието на ключови печатни издания, публикувани през епохата във Венеция и Виена. Тези типографски центрове са обслужвали предимно нуждите на Хърватското и Сръбското възраждане, но тяхната продукция оказва директно въздействие върху формирането на историческия наратив у нас. Димитър Пеев анализира как тази литература е била четена, възприемана и интегрирана в концепциите на първите ни модерни историографи.
Изворова база и академичен профил на изследването
За да осигури прецизна контекстуализация, изданието включва и редица архивни документи, представени както в оригинал, така и в превод. Публикуването на тези извори допринася за по-адекватното историческо ситуиране на монасите историографи. През този документален апарат изследването прави опит да отговори на един от най-трудните въпроси в родната хуманитаристика - какви са причините българите да нямат собствена писана история преди настъпването на XVIII век.
Със своята строга терминология и специализирана проблематика, книгата принадлежи към тяснопрофилираната литературоведска и историографска критика. Академичното ниво е подплатено от експертизата на Димитър Пеев, който е доктор по старобългарски език в катедра „Кирилометодиевистика“ към Софийския университет. Поради фокуса върху славянската палеография, изворознанието и средновековната историография, четивото изисква от читателя сериозна филологическа и историческа подготовка, характерна за аудиторията на университетското издателство.
